ГЛАВА ВТОРА: ВИРТУАЛНА РЕАЛНОСТ

Ятрус 0 Comments

Какво е реалност?

Реалността представлява съвкупността от всичко, което е реално или съществува във видимата материална система, за разлика от неща, които си представяме и съществуват само във въображението. Ние познаваме света, чрез нашите сетива и системи за възприятие: вкус, допир, мирис, зрение и слух. Истината е, че хората имат много повече сетива от това, като например чувство за баланс. Посочените сетива, след специална обработка на сетивна информация от мозъка, ни гарантира, че имаме богат поток от информация за околната среда към нашия мозък. Всичко, което знаем за нашата реалност, идва чрез нашите сетива. Ако може да се представи „нова измислена сетивна информация” човешкият разум ще я приеме за истина.

C:\Users\Guest\Desktop\item_belogradchik-8124d-small.jpg

Какво е виртуална реалност ?

Виртуалната реалност (VR) е компютърно симулирана среда, която може да симулира физическо присъствие на места в реалния свят, както и във въображаеми светове. Терминът „виртуална реалностˮ се състои две думи – „виртуалнаˮ и „реалностˮ. Определението за виртуално е нещо близко до реалността, а понятието реалност е свързано с това, което преживяваме. Така виртуалната реалност всъщност означава „нещо почти реално / почти реалностˮ. За да се получи тя е необходима определена симулация на реалността, която да се приближава към истинската реалност. Към момента за виртуална реалност се приемат визуални преживявания, прожектирани на компютърния екран или през специални стереоскопични дисплеи, но някои симулации включват допълнителна сензорна информация, като звук , зрение (виртуални очила), осезание (усещане за допир), обоняние, слушалки. Някои съвременни „хаптичниˮ системи предлагат мирис, допир.

Какво сега се разбира като VR?

Виртуалната реалност (VR) е чисто нов потребителски интерфейс за разлика от конвенционалния, тя потапя човек в цифрова 3D среда, вместо да гледа на дисплей/екран. Компютърно генерираните изображения и съдържание имат за цел да симулират реално присъствие чрез сетивата (зрение, слух, допир). Симулацията на виртуална реалност изисква два основни компонента: източник на съдържание и потребителско устройство. С други думи – софтуер и хардуер. В момента такива системи включват виртуални очила, понякога допълнителни симулатори (например бягащи пътеки за всички посоки) или специални ръкавици, или специални костюми. Инструментите трябва да предоставят реалистични, естествени, висококачествени изображения и възможности за взаимодействие. За това устройствата разчитат на измервания като разделителна способност на изображението, полезрение, скорост на обновяване, забавяне на движението, устойчивост на пикселите, аудио / видео синхронизация.Основното предизвикателство на VR е да подмами човешкия мозък да възприеме цифровото съдържание като реално. Това не е лесно и този проблем с „потапянетоˮ е нещото, което все още пречи на виртуалната реалност да бъде приятно. Например, човешкото зрително поле не работи като видеокадър и освен около 180 градуса на зрение, имаме и периферно зрение. И все пак визионерите на виртуалната реалност са уверени, че рано или късно ще преодолеят подобни проблеми, агитирайки за концепцията и събирайки инвестиции в милиони. Виртуалното изживяване като 360-градусови видеоклипове и снимки, VR приложения и игри вече са налични. Има и достатъчно добър избор на виртуални очила.

C:\Users\Guest\Desktop\zx860y484_350277.jpg

C:\Users\Guest\Desktop\1486334048297731838.jpg

Усещане за реалност

Добрата комбинацията от хардуер, софтуер, допълнителни сензори и симулатори, създава синхронност и постига усещане за присъствие в нов свят. Новата сетивна информация е толкова достоверна ,че променя човешкия разум. Изследователят попада в нов свят, което се нарича „потапяне” в новата реалност. Потапянето във виртуална реалност (VR) е възприятие за физическо присъствие в нефизически свят. Възприятието се създава чрез заобикаляне на потребителя на VR системата в изображения, звук или други стимули, които осигуряват обхващаща обща среда.

C:\Users\Guest\Desktop\connect-with-reality.jpg

C:\Users\Guest\Desktop\Snimki\f4de9bf79df3e407987370be0e7829a2.jpg

C:\Users\Guest\Desktop\Snimki\13826176ed837143d55a377ebcb97ae1.jpg

C:\Users\Guest\Desktop\Snimki\3239944cb0d3b6b4c92d8b2c78e45034.jpg

Какво е добавена реалност (AR)?

Добавената реалност (AR) комбинира физическия свят с компютърно генерирани виртуални елементи. Тези елементи се проектират върху физическите повърхности в реалността в зрителното поле на хората с намерение да се комбинират двете, за да се подобрят един друг. Допълнената реалност вмъква или обхваща съдържание в реалния свят с помощта на устройство като екран на смартфон или виртуални очила. Докато виртуалната реалност замества онова, което хората виждат и преживяват, разширената реалност всъщност я допълва. AR е роднина на VR (виртуалната реалност) и не претендира да създава виртуален свят. За разлика от VR, достъпът до AR се използва с много по-разпространено оборудване като мобилни телефони. AR наслагва изображения върху истинската реалност, което я прави много по-използваема за маркетинг реклами при търговски продукт, игри, филми, образование. AR може да бъде определена като система, която изпълнява три основни характеристики: комбинация от реални и виртуални светове, взаимодействие в реално време и точна 3D регистрация на виртуални и реални обекти. Наслоената сензорна информация може да бъде конструктивна (т.е. добавка към естествената среда) или разрушителна (т.е. маскиране на естествената среда). По този начин разширената реалност променя текущото възприятие на реалната среда, докато виртуалната реалност напълно замества реалната среда на потребителя със симулирана.

C:\Users\Guest\Desktop\603111150a2444fb1f75771890b5c91c.jpg

C:\Users\Guest\Desktop\f3dcff05215e2536313a5396976ef917.jpg

C:\Users\Guest\Desktop\ddd46cdb94ceafc050810e7087ff6b48.jpg

Какво е смесена реалност (MR)?

Смесената реалност (MR) е сливането на реалния и виртуалния свят за създаване на нови среди и визуализации, където физическите и цифрови обекти съжителстват и си взаимодействат в реално време. Смесената реалност не се осъществява изключително нито във физическия, нито във виртуалния свят, а е хибрид на реалността и виртуалната реалност, обхващащ разширена реалност, чрез потапяща технология. Първата потапяща система за смесена реалност, която осигурява потапящо и реалистично усещане на зрение, звук и докосване е платформата. Смесената реалност дава възможности за увеличено наслагване на пространствено регистрирани виртуални обекти върху прякото виждана на човек на реална физическа среда. Смесената реалност се отнася до континуум, който обхваща както виртуална реалност (VR), така и разширена реалност: VR потапя потребителите в напълно изкуствена дигитална среда. Разширената реалност наслагва виртуални обекти в реалната среда с пространствена регистрация, която позволява геометрична устойчивост по отношение на разположението и ориентацията в реалния свят.

C:\Users\Guest\Desktop\приложение-peri-extended-experience.jpg

C:\Users\Guest\Desktop\Science_Says_Brain_Tingles_89607_69972820_ver1.0_640_360.jpg

C:\Users\Guest\Desktop\b59d53412d47823c7d48d48b8ff6b5d6.jpg

C:\Users\Guest\Desktop\a2b0a746ae80d3daf98e4ba76228d4d3.jpg

Какво е разширена реалност (XR)?

Разширена реалност e събирателно понятие за всички реално и виртуално генерирани среди. Под шапката на понятието се включват :виртуална реалност, добавена реалност и смесена реалност, като за да се разбере понятието се използват и 360-градусови фотографии, обединение в среди, видеоклипове. Разширената реалност представлява тематичен файл с различни посоки „Contentˮ. Потапящата панорама, която се ползва като портал за разкази с различни тематични сюжети, се нарича Super Content и представлява вид разходка – дестинация. Слоевете са това, което превръщат традиционното съдържание в интерактивно и потапящо съдържание. Плоското 360-градусово изображение е моментна снимка на място във времето, но наслояването на повече съдържание добавя дълбочина и перспектива. Super Content може да побере всички видове файлове като:

Видео файл в тип (WMV, MOV, MP4)

Аудио файл в тип (MP3, WAV, AAC)
Графични файлов в тип (BMP, JPEG, PNG и GIF)

Въпреки промяната във вида на файла, когато се отвори презентацията, тя ще съдържа всички изображения, аудио клипове, видеоклипове, графични файлове, които са оформени като презентация/реклама/разходка.

Как работи виртуалната реалност?

Както бе споменато, VR изисква няколко устройства като виртуални очила, компютър/смартфон или друга машина/симулатор, за да създаде цифрова среда и в някои случаи устройство за проследяване на движението. Обикновено слушалките показват съдържанието пред очите на потребителя, докато кабел (HDMI) прехвърля изображения на екрана от компютър. Алтернативната опция са слушалки, работещи със смартфони, като Google Cardboard и GearVR – телефон, който действа едновременно като дисплей и източник на VR съдържание.

За взаимодействие с потребителя има няколко опции:

Проследяване на главата

Системата за проследяване на главата в VR очила следва движенията на главата в страни и ъгли. Той присвоява оста X, Y, Z на посоките и движенията и включва инструменти като акселерометър, жироскоп, кръг от светодиоди (около очилата, за да се даде възможност на външната камера). Проследяването на главата изисква ниска латентност, т.е. 50 милисекунди или по-малко, в противен случай потребителите ще забележат забавянето между движенията на главата и симулацията.

Проследяване на очите

Някои очила съдържат инфрачервен контролер, който проследява посоката на очите във виртуална среда. Основното предимство на тази технология е да се получи по-реалистично и по-дълбоко зрително поле.

Проследяване на движението

Въпреки че все още не е проектирано и внедрено достатъчно добре, проследяването на движението ще издигне VR на съвсем ново ниво. Работата е там, че без проследяване на движението ще бъдете ограничени във VR – не можете да се оглеждате и да се движите. Чрез концепциите за 6DoF (шест степени на свобода) и 3D пространство, опциите за поддържане на проследяването на движението се разделят на 2 групи – оптично и неоптично. Оптичното проследяване обикновено е камера на слушалки за проследяване на движенията, докато неоптичното проследяване означава използването на други сензори на устройство или тяло. Повечето от съществуващите устройства всъщност съчетават и двете опции.